Постинг
28.03.2015 09:15 -
Можем ли съзнателно да контролираме езиковите промени? Да ги спрем или да ги предизвикаме?
Автор: bonstradamus
Категория: Лични дневници
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2015 10:38
Прочетен: 703 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.03.2015 10:38
Езикът е универсалната форма за общуване при всяко живо същество, без значение дали това е човек, животно, насекомо, или машина. Като универсално средство езикът търпи промени с времето, той се усъваршенства, съкращава и адаптира според средата в която се употребява. Може би не винаги си даваме сметка, че езикът е променлива величина, но той е такава, и ще се променя още с годините. Само дори в един човешки живот, можем да станем свидетели на тези изменения в родния ни език. Ние живеем във време в което хора дори народи се обединяват в името на дадена кауза, тези хора говорят различен език от нашия, и дори да не си даваме сметка, и дори да го отричаме понякога, този чужд език влияе и дори изменя нашия собствен език. При езици като българския, който във времето е имал контакт с множество чужди езици, се натрупват чужди думи, които придобиват различни значения, но видоизменят цялостната структура на общоприетите норми на езика. Да вземем например думата –ЦАР- според някои учени тя произлиза от думата –КЕСАР- която пък произлиза от името на великия римски пълководец –ЦЕЗАР- поради различното изговаряне на думата и преминаването и през времето, тя се е видоизменила и от име на пълководец, става нарицателна за владетел, или по-правилно е да кажем превърнала се е в благородническа титла. С течение на времето, езикът се съкращава и опростява, сега са нужни много по-малко думи от колкото преди 500 или дори 1000 години за да представим някакъв вид информация. Разбирасе не само времето и езици пришълци са главните виновати за промените на комуникацията, самите ние изменяме езика като добавяме нови думи в речниковия състав, това са например новите изобретения и открития, на които ние даваме име. Такива могат да бъдат- компютър, телевизор, монитор, телефон, таблет и други различни предмети. Ние обаче не даваме имена само на предмети, ако вземем за пример Менделеевата таблица, всеки един от елементите включени в нея са нова дума включена в богатството на езика, тук можем да споменем и езикът на машините, който е най-простия но и най- съвършенния, нарича се двуичен код и представлява сбор от нули и единици, като се вземе в предвид простотата на този език е чудно как той може да се използва, но всъщност всяка машина, всеки компютър комуникира с човека който я управлява именно с този език.
На света има повече от 5000 езика, на различни племенни общности, народи и нации.
Повечето от тях вече не се използват като средство за общуване, а само като средство за разчитане на писменни паметници например и се използват от малко на брой хора.
Въпреки всичко тези езици намират приложение и днес сред голяма част от хората, не като средство за комуникация а чрез отделни думи и фрази, употребявани в различни надписи, афиши и така популярните татуировки с цел оригиналност и уникалност.
Има езици, които са възникнали от нуждата на различни народи да общуват помежду си, като използват малко на брои думи, такива са например езиците „пиджин”, които са възникнали в среда на множество различни групи хора, с различни един от друг езици.
Този вид език представлява поредица от думи от различен произход, без установени граматични правила, афикси, темпорални или други маркери.
Използвали са се най-често сред търговци, които са имали тези езици за универсални и чрез тях са се разбирали с булшинството от другите народности. Тези езици се употребяват не само при търговски отношения, намирали са приложение и при различни работници в тихоокеански и американски плантации, където са работели хора буквално от единия и другия край на света- японци, южноамериканци, китайци, португалци и др.
Има примери когато един такъв език се превръща в креолски език. По принцип пиджин е втори език за хората които го използват, има случаи когато обаче с течение на времето пиджина измества официалния език и се превръща в креолски, като за целта му се оформя базова граматика. Например в Хаити се използва такъв които е преминал от пиджин към креолски език, фигурира в Етнолог като Haitian Creole French.
Езикът може да служи и като средство за изследване на историческото минало на даден народ. Например ако се проследят сходствата на този език с друг негов подобен, може да се изчисли кога са се обособили като отделни езици, при положение обаче, че тези два езика имат общ праезик, като руски и български например, или немски и английски, които имат сходство на 59% според изследвания на Морис Суадаш, които е изчислил, че тези два езика съществуват по отделно от около 1100 години.При индиански племена като тези на нутка и куакиутъл, сходството е около 30 % което предполага по отдавнашно разделение на двата езика. Този метод може да послужи при исторически хипотези и проучвания и да даде отговори зададени преди 50 и дори 100 години.
В заключение можем да помислим за необходимостта от езика, и неговия принос към обществения живот и култура, както и до колко самият език е култура.
Необходимостта от език е възникнала още в зората на времето, когато древните хора са имали нужда да назоват предметите заобикалящи ги в ежедневието- дърво, камък, храна и други подобни, които са били жизнено важни за съществуването на човек. Като изначален, езикат е само в разговорна форма, той няма писменост, представлявал е сбор от думи и жестове, имащи за цел да обяснят предмета. С течение на времето тези думи овеличават броя си, тъй като една „общност” от прачовеци започва да назовава и повече предмети, започва да разширява и кръгозора си, светът вече се простира и на повече от двадесет стъпки от пещерата, така че той има нужда от нови думи и нови жестове с които да обясни думата пръчка например. Ако преминем и по напред във времето ще открием, че езикът вече служи и като преносител на информация в писмена форма, част от която имаме честта да видим и ние днес, тъй като се е запазила през вековете. Хората започват да създават общества, да се развиват културно и интелектуално, а с тях и езикът им. Пишат се стихове, поеми, пиеси, информациони сведения от управлението на даден владетел или пък аристократ, които помагат на днешните историци в техните изследвания и проучвания, това пък е сблъсак на два тотално различни свята, този на древните и нашият, тук намира приложение знанието на този отдавна мъртав език. Ако не беше езика и в частност неговата писменна форма, ние никога нямаше да се запознаем с великите произведения на изкуството литература- Макбет, Хамлет, Анна Каренина, Война и мир, Клетниците и други също толкова известни произведения.
Езикът е култура, без да има никакъв конфликт в този израз, но понякога от него не можем да почерпим толкова култура, колкото една друга форма на човешкото поведение, която се изразява отново чрез езика и жестовете съпроводени към него. Въпреки всичко и тук можем да намерим някаква полза, например тази, че едни хора могат искренно да се разграничат от други, малко след като приключи комуникативната ситуация.
Моето мнение на въпроса- „Можем ли съзнателно да контролираме езиковите промени? Да ги спрем или да ги предизвикаме?”.
Да, можем да контролираме съзнателно езиковите промени но само когато е в помощ за развитие на езика, в противен случей никои не може да спре дадена маса от хора да разговаря по между си както е решила за добре. Тоест, да, можем да влияем на езика като предизвикваме промените в неговия речников състав и не, не можем да спрем развитието на езика, освен ако последния негов носител не изчезне без да предаде информацията на друг носител.
Използвана литература: М. Пацева „ Антропологичен поглед към езика”
На света има повече от 5000 езика, на различни племенни общности, народи и нации.
Повечето от тях вече не се използват като средство за общуване, а само като средство за разчитане на писменни паметници например и се използват от малко на брой хора.
Въпреки всичко тези езици намират приложение и днес сред голяма част от хората, не като средство за комуникация а чрез отделни думи и фрази, употребявани в различни надписи, афиши и така популярните татуировки с цел оригиналност и уникалност.
Има езици, които са възникнали от нуждата на различни народи да общуват помежду си, като използват малко на брои думи, такива са например езиците „пиджин”, които са възникнали в среда на множество различни групи хора, с различни един от друг езици.
Този вид език представлява поредица от думи от различен произход, без установени граматични правила, афикси, темпорални или други маркери.
Използвали са се най-често сред търговци, които са имали тези езици за универсални и чрез тях са се разбирали с булшинството от другите народности. Тези езици се употребяват не само при търговски отношения, намирали са приложение и при различни работници в тихоокеански и американски плантации, където са работели хора буквално от единия и другия край на света- японци, южноамериканци, китайци, португалци и др.
Има примери когато един такъв език се превръща в креолски език. По принцип пиджин е втори език за хората които го използват, има случаи когато обаче с течение на времето пиджина измества официалния език и се превръща в креолски, като за целта му се оформя базова граматика. Например в Хаити се използва такъв които е преминал от пиджин към креолски език, фигурира в Етнолог като Haitian Creole French.
Езикът може да служи и като средство за изследване на историческото минало на даден народ. Например ако се проследят сходствата на този език с друг негов подобен, може да се изчисли кога са се обособили като отделни езици, при положение обаче, че тези два езика имат общ праезик, като руски и български например, или немски и английски, които имат сходство на 59% според изследвания на Морис Суадаш, които е изчислил, че тези два езика съществуват по отделно от около 1100 години.При индиански племена като тези на нутка и куакиутъл, сходството е около 30 % което предполага по отдавнашно разделение на двата езика. Този метод може да послужи при исторически хипотези и проучвания и да даде отговори зададени преди 50 и дори 100 години.
В заключение можем да помислим за необходимостта от езика, и неговия принос към обществения живот и култура, както и до колко самият език е култура.
Необходимостта от език е възникнала още в зората на времето, когато древните хора са имали нужда да назоват предметите заобикалящи ги в ежедневието- дърво, камък, храна и други подобни, които са били жизнено важни за съществуването на човек. Като изначален, езикат е само в разговорна форма, той няма писменост, представлявал е сбор от думи и жестове, имащи за цел да обяснят предмета. С течение на времето тези думи овеличават броя си, тъй като една „общност” от прачовеци започва да назовава и повече предмети, започва да разширява и кръгозора си, светът вече се простира и на повече от двадесет стъпки от пещерата, така че той има нужда от нови думи и нови жестове с които да обясни думата пръчка например. Ако преминем и по напред във времето ще открием, че езикът вече служи и като преносител на информация в писмена форма, част от която имаме честта да видим и ние днес, тъй като се е запазила през вековете. Хората започват да създават общества, да се развиват културно и интелектуално, а с тях и езикът им. Пишат се стихове, поеми, пиеси, информациони сведения от управлението на даден владетел или пък аристократ, които помагат на днешните историци в техните изследвания и проучвания, това пък е сблъсак на два тотално различни свята, този на древните и нашият, тук намира приложение знанието на този отдавна мъртав език. Ако не беше езика и в частност неговата писменна форма, ние никога нямаше да се запознаем с великите произведения на изкуството литература- Макбет, Хамлет, Анна Каренина, Война и мир, Клетниците и други също толкова известни произведения.
Езикът е култура, без да има никакъв конфликт в този израз, но понякога от него не можем да почерпим толкова култура, колкото една друга форма на човешкото поведение, която се изразява отново чрез езика и жестовете съпроводени към него. Въпреки всичко и тук можем да намерим някаква полза, например тази, че едни хора могат искренно да се разграничат от други, малко след като приключи комуникативната ситуация.
Моето мнение на въпроса- „Можем ли съзнателно да контролираме езиковите промени? Да ги спрем или да ги предизвикаме?”.
Да, можем да контролираме съзнателно езиковите промени но само когато е в помощ за развитие на езика, в противен случей никои не може да спре дадена маса от хора да разговаря по между си както е решила за добре. Тоест, да, можем да влияем на езика като предизвикваме промените в неговия речников състав и не, не можем да спрем развитието на езика, освен ако последния негов носител не изчезне без да предаде информацията на друг носител.
Използвана литература: М. Пацева „ Антропологичен поглед към езика”
Вълнообразно
БЪЛГАРИТЕ (41 ч)
Частни уроци по английски и български ез...
Кой е най-простият ни държавник - една о...
Частни уроци по английски и български ез...
Кой е най-простият ни държавник - една о...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7
